Кюстендил.com

Град Кюстендил е известен у нас като център на Кюстендилското поле - овощната градина на България. Разположен е в полите на Осоговската планина, като по-голямата му част лежи в полето по двата бряга на р. Банщица. Отстои на 91 км югозападно от София, на 46 км от Радомир, на 44 км западно от Дупница и на 60 км северозападно от Благоевград. Възникнал е още през тракийско време. При римляните е цъфтящ град-крепост и прочут курорт. Най-старото селище е обхващало Хисарлъка - последната издънка на Осогово и местото около 40-те минерални извори. Освен свежия планински въздух, плодородното поле и лековитите минерални извори, Кюстендил има и още едно предимство. Това е важното му кръстопътно положение. Тук се събират главните пътища: Русе-Плевен-София-Кюстендил-Скопие и Пловдив-Самоков-Кюстендил-Скопие-Тирана, както и пътищата от Благоевград, от Босилеград и Делчево.

В древността /I в. на н. е./ градът е бил известен с името Пауталия /путеос -баня/. По-късно към името било прибавено Улпия - фамилно име на император Траян Август /Такива прибавки са дадени на Сердика, Ескус, Рациария/. Заслугите на Пауталия са били в лековитбстта на изворите. Описанията до IV век са: "голям и красив град, с околност на изобилно плодородие - зърно, овощия, лозя". Разрушен при многобройните варварски нашествия, се споменава отново едва в 1019 г. с име Белбуджска баня и Колосийска баня. По-късно се срещат имената Велбъдж, Константинова баня и Коласейска баня. От названието Константин се е получило видоизмененото име, дадено от турците, Кюстендил.
През време на вековното турско робство идват много турци от Мала Азия, които оценяват баните на града и издигат около тях около 60 джамии. Побългаряването на града започва през втората половина на XVIII в., когато прииждат селяни от Босилеградско и Кратовско. Издига се като важен търговски Център с връзки със София, Скопие, Сяр, Пловдив. От старата чаршия са останали старата баня, една джамия и Пирковата кула.
След Освобождението Кюстендил става крайграничен град и бързо запада. Оживява се малко от притока на бежанци от Македония. По-късно се развива като център на търговията с плодове и тютюн. Първата текстилна фабрика за прежди е открита през 1911 г., откриват се 4 тютюневи склада, консервна фабрика. През 1910 г. се свързва с Перник / и от там със София/ посредством жп линия. Тази връзка улеснява издигането на Кюстендил и като курортен център. През 1880 г. населението на града е възлизало на 9590 ж, през 1934 г. -16 241, в 1946 г. - 19 238, през 1985 г. - 53 518 и през 1992 г. - 54 611 ж.

Преди всичко Кюстендил се наложи като национален балнеоложки център. Меката зима позволява балнеолечението да се прилага целогодишно. Градът годишно се посещава от около 50 хил. курортисти и над 100 хил. туристи. Те намират тук удобни почивни домове, бани, санаториуми, хотели и частни квартири.
В Кюстендил са изградени около 20 по-големи индустриални предприятия. Машиностроенето е представено от завода за силови трансформатори /маслени, трифазни/, завод за кондензатори и завод за битово машиностроене - оградна мрежа, прави вериги, комбактерни сита, токи за сарашката и обувната промишленост, кламери и др. Отделни цехове произвеждат кухненски принадлежности.